Дъ Пърпъс

Направо да преминаваме към въпроса, без моите изключителни забавни остроумия, които и без това ги мисля по цял ден и отнемат толкова много време.
Какъв е смисълът на живота, има ли такъв, нужна ли ни е цел, която да гоним и въобще трябва ли да се замисляме над подобни безсмислени въпроси?
Според мен не. И тази статия щеше да бъде дотук и аз пак да легна да поспя, ако не бяха непрекъснатите твърдения към моята личност, че съм лентяй и нямам амбиции в живота. Не съм вършел нищо полезно и само съм заемал пространство. Лайк втф? Кой решава какво е смислено и какво не? Нима някой, който прави музика на компютъра си чрез някоя програма за аматьори и се чувства могъщ музикален гений, има повече право да живее от този, който не прави нищо /но офенс ице/? Трябва ли да имаш някаква егоистична амбиция, за да оправдаваш съществуването си? Значи след като аз единственото, което правя е да дишам напърдяния въздух на столицата, не заслужавам да ходя сред бъдещи доктори/политици/певици/рисувачи/тъкачи? Кой може да прецени доколко един човек е достоен да живее и в какво се изразява това? Да върши добро на останалите и да стане следващия Татко Тереза? Или да се осигури с яка работа и да се издигне възможно най-високо в йерархията? Да спомогне за развитието на Системата (която всички толкова задружно я мразим без да имаме ясна причина)? Кажете де! Или може би ако си психически нестабилен, опасно емоционален, дразнещо ревлив, значи не си вЕздЕсъщ (правилния начин за изписване!) представител на човешкото общество и следователно трябва да отстъпиш място на някое шефче, чиято фикс идея за повишение и висока заплата биха го накарали да убие и собствената си майка?
Някои от вас, ако не и всичките трима, ще кажете, че просто се опитвам да се оправдая за това, че съм мързелив. Донякъде сте прави. Но все пак ми се струва, че готовността сред хората да стъпчат останалите, заради някаква си тяхна мечта все повече отмира. Може би хората ги е страх да чертаят бъдещето си заради вероятния неуспех? Може би все повече се осъзнава, че понякога е достатъчно да се пуснеш по течението на живота (често напомнящо отходен канал) и то да те води, вместо да се гърчиш от учене и работа, за да станеш еди-какъв-си-много-печен-бизнесмен-с-гъзарската-лимузина. И то защото избиваш комплекси или твоите родители те натискат много.
Това логиката на едно нетрудолюбиво поколение ли е или крачка към съвършената човешка цивилизация? Възможно ли е да постигнеш каквото и да е било без да се потрудиш? Не (персонално мнение). Трябва да положиш някакво усилие, но не трябва да се претоварваш и да го превръщаш в основна част от теб (освен ако не си адски скучен и неприятен, тогава вече няма проблем). Хората забравят, че работят, за да живеят, а не живеят, за да работят (о Боже твой, аз ли го измислих това?!). Възможно ли е живеенето ден за ден да се окаже пагубно за човечеството и да се окаже, че то не може да функзионира така? Нужно ли е да си поставяш някаква ясна цел още в началото на жизнения си път? Губи ли се по този начин забавлението от живота, когато всяка следваща крачка е предвидена и трудно може нещо да стане импулсивно? Да (персонално мнение). Но вие си правете сами заключенията, защото всеки живее така, както му е най-удачно. Аз единствено задавам въпроси, отговорите вие си дайте сами за себе си. Нямам намерение да преобръщам живота ви наобратно, а само да ви накарам да се замислите (трудно е, знам). Ако не, то поне брутално да убиете пет минути от съществуването си с този безсмислен и лишен от цел текст. (:

Интервюто

Това произведение е написано с простата цел да се докаже на Ицо, когото най-вероятно никой тук не помни и не му се кефи, че не мисля само за секс. =)

Петък вечер

Тя зяпаше през единствения прозорец на бялата стая в неприветливото здание, цялото в решетки, избягвано от хората, тъй като е смятано за “Дома на лудите”. Чудеше се кога ли най – сетне часовете ще се изнижат. Не знаеше какво да прави, за да мине по – бързо времето. Още съвсем малко и синът й щеше да дойде да я види. Беше й обещал, че ще мине към края на седмицата, може би в четвъртък или петък. Най – вероятно петък. Тя беше облякла най – хубавата си рокля – пъстра с малки цветчета, събиращи се в по – големи, образуващи най – различни форми.

Омг омг омг

Влюбен съм. Наистина съм влюбен и не мога без нея. Ставам и си лягам, мислейки само и единствено за нея. Знам, че тези думи са ви до болка познати. Ясно ми е, че всеки ги изрича, когато си мисли, че е влюбен, но този път отделих адски много време в размисли и съм сигурен че този път е нещо съвсем различно от преди. Обичал съм много, но никога така. Няма език на света нито толкова красиви думи, които да опишат дори съвсем малко любовта ми. Даже думата любов е слаба.
Питате се в кой съм влюбен? Обичам да я наричам на галено Теми.. идва от името й, и е адски сладко и нежно.. Моята Теми. Единствена и неповторима. Тази, която промени живота ми, изпълва го с чиста красота и вкарва смисъл във всяко едно мое действие или мисъл. Не се интересувам от нищо и от никой. Само тя е важна за мен и ми стига във всеки един аспект. Моята малка мила Теми… тя и нейната вълшебна усмивка и поглет.. А начина по който ухае.. о боже, дори Афродита би и завидяла. Ухание, което е способно да те разтопи.. безценно. Парфюм за хиляди долари не би се доближил до този аромат, който извира от нея. Не бих заменил нито една част от нея, от тялото или от същността й за нищо на света… но бих дал живота си за да ги запазя! Всъщност тя не е човек. Нали не си помислихте че човек и то ЖЕНА би могла да отговаря на това описание, та дори и в устата на някой уж лудо влюбен човек. Няма начин.

Забравени Богове Част Последна

Додерзахте и ето го НАЙ-НАКРАЯ края. Единственото вярата на феновете ми ме поддържаше през тези дълги нощи на… абе стига съм ви губил времето, почвайте да четете. Дано ви хареса, ако не – не коментирайте ;D

Забравени богове част 4

Официалната предпоследна част…. търпейте! Очаквайте неочакван финал и не забравяйте да посетите фен сайта www.zabravenibogovekicksass.com и да си купите някой скъп ненужен продукт, направен в Китай от невръстни деца, свързан с любимата ви сага. Споменах ли, че това не е реклама?

Забравени богове част 3

3. Ако е почнало да ви писва ще търпите ;p Малко остава! Или поне така ми се струва…

Забравени богове част 2

значи това е втора част, който не е прочел първа бързо да бега да я прегледа шото няма да разбере нищичко!

Забравени богове

Като встъпителни думи само да кажа, че това е нещо като повест /или адкси дълъг разказ, не съм сигурен как се вика/ разделен на няколко части, като все още не е довършен, но се надявам, че скоро ще му се види края. Та начи ето ви тука първата част на поредицата „Забравени богове” и само ако ви хареса /и пускате яко коментари / блогът ще има нечовешкото удоволствие да зърне останалите части. Ако не ви хареса свободно си кажете, напсувайте ме спокойно и да си знам да си трая .
Тази творба няма абсолютно никакъв скрит или дълбок смисъл, не се опитвайте да я разгадавате или да праите анализи, просто това са писания с цел предизквикване на смех. Тва е.

Трагедия

Бълхичката се шмугна през вратичката,и забрави си торбичката.Но уви се върна и съдбата гръб и обърна..Защото вляво имаше отрова,точно за нея готова.Обърна се по гръб бълхичката,изпусна си торбичката.Запуши и се носаИ загуби връзка със света.И така заради една торбичка, светът лиши се от бълхичка.