Приказка?

-Мънмн-мнмн… Престани да си завираш пръста в устата ми!
-Я млък, че ще те върна пак в оная пещера.
-Виж к’во след като уби Снупи нямаш право да ми говориш така.
-Налага ли се да ти напомням че Снупи, както го наричаш, беше шестметрова триглава адска хрътка.
-Да ама глава номер едно и глава номер три бяха много симпатични и общителни.
-Да бе! Едно щеше да ми отхапе главата ако не му се бях измъкнал в последният момент от устата, а три пусна греда върху ми.
-Ти си егати пъна бе! Снупи номер едно се мъчеше да те оближе, а три ти подаваше пръчката да си играете, нали знаеш повечето кучетата правят такива неща.
-О, искаш да си говорим за повечето кучета така ли! Като за начало повечето кучета не са по-големи от къща.
-И все пак не беше редно да… мън-мнм.- говорещият меч не можа да довърши защото дебелият палец на Г’Ролан му запуши устата.-мън-мнмнмнмннн-ммнмннмм.
-Млък!
-Няма да млъкна докато не разбера какво ще правим.
-Пфу-у. Добре, гледай сега. Виждаш ли онзи замък ей там? В него в ей оная кула живее Прекрасната Принцеса, която трябва да бъде спасена от Лапите на Жестокият и Отвратително Зъл Дракон. Прекрасният и Самоотвержен Принц трябва да убие дракона и да събуди заспалата принцеса като я целуне.
-Я какви сложни думички си знаел. Това да не си го научил на изуст, а? Въобще знаеш ли какво значи самоотвержен?
-Аха. Такъв един голям, силен дето му стиска да утрепе дракона.
-Еми в най-общи линии си го схванал. Само ми кажи ние какво общо имаме с това.
-Е как какво, аз съм Прекрасният Принц.
Мечът избухна в див истеричен смях:
-Ти…Прекрасен…Принц?! Ха-ха-ха. Нещо се бъзикаш нали.
-Що?
-Ми щото не си прекрасният принц а грозният като конски гъз, беден като църковна мишка, тъп като пън, селянин.
-Ако не млъкнеш ще те изхвърля в калният ров на замъка!-развика се разгневен Г’Ролан.
-Добре бе ама да не си въобразиш, че тая Прекрасна Принцеса ще ти даде да я лигавиш.
-Млъкни!-извика с всичка сила Г’Ролан
-Аз, който съм бил меча на десетки велики войни и герои, който съм убивал дракони, чудовища, и безброй мухи, комари и други насекоми, сега съм в ръцете на селско кретенче, просто идилия.-продължи да си мърмори говорещият меч.

След двайсетина минути Г’Ролан спря пред ровът на замъка. Подвижният мост беше спуснат. Нямаше и нужда да е вдигнат, защото човек на който му е хрумнало че може да убие седем метрово огнедишащо чудовище, едва ли ще се спре пред някакъв ров с крокодили. Освен това ако заблудени пътници не се отбиваха от време на време да питат за посоката и за подслон, дракона като едното нищо щеше да си умре от глад. Г’Ролан пришпори мулето си и то лениво премина по моста и навлезе зад стените на замъка. Ездачът слезе от животното, извади меча си и започна да крачи бавно и нервно.
-Ей, селяндурче, ти въобще някога държал ли си меч. Аз да не съм ти скапана вила, щото май това е единственото оръжие дето си държал. Ще те светна, това не ти е някъв скапан селски бунт дето вие сте триста души и сте срещу двайсетте войника на местния земевладелец. Това е дракон! По добре се откажи още сега. И какво по дяволите беше онова нещо дето си го затъкнал в колана си до мен.
-Сапун. – отвърна Г’Ролан като се опита да пропусне обидите да преминат покрай ушите му.
-Ха! Сапун. Знаеш ли какво би казал някой от предишните ми собственици ако беше тук. Сапуните са за госпожичките и за жалките мамини синчета. Това щеше да каже. На тях им дай студена речна водица. Ей това е.
-Млък.
-А да имаш идея къде е оня дракон?
-Тука някъде е.
-ЕЙ ДРАКОНЕ!!! ПОКАЖИ СЕ ЖАЛКО МУТИРАЛО ГУЩЕРЧЕ! ЩЕ ТИ ОДЕРЕМЕ КОЖАТА И ЩЕ ТЕ НАПРАВИМ НА БОТУШИ! – гласът на меча отекна из околностите на замъка.
-Ти луд ли си! Защо крещиш такива глупости?
-За да го накарам да се покаже.
Едно от крилата на замъка се размърда и надигна. Оказа се че не е крило на замъка а седем метров дракон.
-Хей, момчета, на мен ли говорите?-попита с мазно и леко пискливо гласче дракона. Седна на земята и подпря лакътя на лявата си лапа върху дланта на дясната, като в същото време отметна китката си назад с изящен жест.
-Леле майко!-възкликна мечът. –Ама тоя дракон е… -не можа да довърши защото избуха в смях.
-Драконе дойдох да те убия и да спася принцесата! – провикна се Г’Ролан.
-Защо е нужно всичкото това насилие? – недоумяваше дракона.
-Виж какво не знам какви са тия глупости дето ги плещиш, ама ти си Жестокият и Отвратително Зъл Дракон и аз трябва да те убия ясно? Хайде, Вълшебен Меч, давай!
-Какво да давам?
-Нали се сещаш, убий дракона!
-Как?
-Е, нали си вълшебен меч, по дяволите!
-О, да мога да говоря. Не е ли невероятно?
-По дяволите!- изкрещя Г’Ролан, прибра меча в колана си и побягна.
Драконът побягна след него, но настъпи сапуна който беше изпаднал когато провалилият се убиец на дракони прибираше меча си, и се подхлъзна. Грамадното чудовище падна по гръб върху една от по ниските кули на замъка и повече не помръдна. Г’Ролан се обърна да види какво става и като видя че дракона е мъртъв каза:
-Готово убих дракона, а сега да намерим принцесата.
-Това е срамота! По дяволите той се подхлъзна на скапаният сапун. Не си убил дракона. По-скоро той стана жертва на обстоятелствата.
-Млъкни! Знаеш ли, че вече мога да те изхвърля в рова?
-Сигурно крокодилите ще са по-симпатични от теб!
След десетина минути Г’Ролан стоеше пред голямо легло с балдахин. Той го отметна на страни и погледна спящата принцеса.
-Аааааааа!-развика се той.
Спящото момиче се стресна в съня си, събуди се, огледа се учудено и когато видя Г’Ролан попита:
-Защо викаш?
-Къде е Прекрасната Принцеса? Какво си направила с нея? Да не си я изяла?
-Как смееш да ми говориш така селяко! Аз съм прекрасната принцеса.
-Значи съм утрепал скапаният дракон заради теб?
-Убил си Спарки? Та той ми беше домашен любимец!
-С меки лапи, ако се сещаш какво имам пред вид.. – обади се меча.
-Какво ви става на всички бе! Първо скапаното триглаво куче, а сега дракона. Не можете ли да си вземете нормален домашен любимец? Малко сладко котенце, рибки, това са домашни любимци, а не някакъв звяр дето изяжда стопанина си на третата година. И как по дяволите стана толкова дебела!
-Е ти какво искаш, като се очаква от мен по цял ден да седя тука и да спя? Да не мислиш, че е много забавно? Единственото ми удоволствие са шоколадовите кексчета. И искам да знаеш, че баща ми никога няма да позволи на някакъв селяк да вземе дъщеря му за своя жена.
-Виж какво ние убихме оня “Спарки” и си искаме половината кралство и ръката на принцесата. Така че да намерим баща ти и да уредим въпроса. А, ако той откаже ще си вземем ръката на царската дъщеря на сила… И то без останалите части от царската дъщеря, ясно? – развика се говорещият меч.
На следващият ден Г’Ролан, Говорещият Меч и Бъфи, както между впрочем се казваше принцесата пристигнаха в замъка на краля. Отначало той се опъваше, но с малко убеждаване от страна на меча се съгласи да даде на Г’Ролан дъщеря си и половината от кралството. И заживели щастливи до края на дните си… Който за Г’Ролан дойде след два дни когато се забавляваше в току що създаденият от него харем, вследствие на отравяне със стрихнин, неясно как попаднал в печеното му. По заповед на краля мечът беше претопен в резултат на което се получи комплект говорещи лъжици. Бъфи се омъжи повторно на следващия ден за един от стражите в замъка. На празничната вечеря по случай свадбената церемония тя и кралят загинаха мистериозно. Крал стана вдовецът на Бъфи и заживя щастлив в разврат до края на дните си.

Край