Бълхичката се шмугна през вратичката,и забрави си торбичката.Но уви се върна и съдбата гръб и обърна..Защото вляво имаше отрова,точно за нея готова.Обърна се по гръб бълхичката,изпусна си торбичката.Запуши и се носаИ загуби връзка със света.И така заради една торбичка, светът лиши се от бълхичка.
April 3, 2008 at 8:07 pm |
предварително се извинявам за шрифта и подреждането на тва чудо обещаам повече няма така
April 3, 2008 at 10:01 pm |
аааз за пръв път нищо не разбрах ;D
April 4, 2008 at 7:55 am |
еми тва е разказ в стихотворна форма, нема големи послания ;D
April 4, 2008 at 8:13 am |
принципно би трябвало да е за дребнавостта…но май е за липсата на творческо вдъхновение от автора, и мозъчните му увреждания в следствие прекалено много приакзки и детски книжки.. ;D трябв ада поеастна вече!!!
April 4, 2008 at 2:28 pm |
a moje li da smenq shrifta 4e taka ne me kefi
April 4, 2008 at 2:32 pm |
moje moje