Забравени богове част 2

значи това е втора част, който не е прочел първа бързо да бега да я прегледа шото няма да разбере нищичко!

2.
Грубото прекъсване по средата на мача не направи добро впечатление на норвежците. Даже напротив. Пукането на пръсти и озъбването не влизаха в категорията „топло посрещане”.
- Аха, добре се справи, мой последователю! – Тор потупа доволен Хел (който пък изглеждаше така уплашен, сякаш всеки момент ще започне сам да се налага, за да спеси усилието на местните).
- Добре, момчета, тука съм, за да ви кажа, че имате уникалният и единствен шанс… да участвате във война! Ще ви режат, ще ви разкъсват, ще ви осакатяват, ще ви изкормват и накрая на всичката тази забава ще пием медовина!
Неловкото мълчание последва. Хел почувства, че трябва да подкрепи своя бог:
- Браво, браво! – той се провикна вяло – Още! Още! – ръкоплясканията му секнаха набързо.
Отново неловко мълчание.
- Споменах ли, че ще има медовина? – Тор не разбираше липсата на ентусиазъм у посетителите на „Счупеният нос”. Едно време те щяха готови за бой да скочат и да грабнат оръжията, още преди да разберат защо, кога и къде ще се бият.
- Я се махайте оттука, старцчоци миризливи!
- Изкуфяли дъртаци!
- Глупави бабички!
- Луди дрисли!
За първи път в кариерата си на бог Тор биваше така унижаван. Тези смешни пияници смееха да го нарекат „бабичка”? Него, който беше оцелял в безброй битки, сражения и надпивания? Време беше за тупаник – също както в добрите стари времена той зае бойна поза, оригна се за късмет и хвана бастуна си като чук (тази част беше малко по-различна от миналото, но на него не му правеше чак такова впечатление). Вида на размахващия парче дърво разярен дядо развесели мъжете в кръчмата. Което пък още повече разгневи Тор. Той нададе могъщия боен вик, прозвучал повече като изпъшкване, и се втурна към множеството… За да му спестим унижението просто ще кажем, че цялата работа свърши с него в калта… лазещ.
- Добре, може би не можах да пребия двайсет корави младежи с бастун, но няма да се откажа толкова лесно! Ще поприпадна за малко, но после като се събудя, ще се трошат глави…
- Дано само не са нашите – изхленчи Хел.

Когато на сутринта, Тор се събуди се озова в дървената колибка на вярващия. Протегна се лениво и откри, че го боли всичко. Спомените му нахлуха в главата, като изпражнения в тоалетна.
- Събудихте ли се? – неговият поклоник белеше картофи намусен.
- Горе-долу. Имам чувстото, че някой трол си е наточвал секирата в главата ми.
- Като си Бог, не би ли трябвало да си неуязвим? –Хел недоволстваше от протеклите по-рано събития.
- Разбира се!
- Тогава защо те напердашиха като сакато момиченце?
- Първо, защото съм в тялото на някакъв гаден инвалид и това означава, че изпитвам същите болки като него, второ – твоята вяра не ми е достатъчна да съм могъщ. Трябват ми поне няколко милиона глупаци, иначе не мога шамар да зашлевя, камо ли онова чукало Мьолнир да го размахвам.
- И сега като не успяхме, какво ще правим?
- Ще се молим на Бог, разбира се! – Тор се засмя.
- Адски смешно…
- Нямаш си представа колко. Аз впрочем бях сериозен – смръщи се старчока.
- Ъм? – този единичен звук говореше достатъчно за недоумението на вярващия.
- Ще отидем на съвета на СВБС. Естествено!
- СВБС? – Хел сякаш се учеше в момента да говори, повтаряйки всичко чуто.
- Съвет на Визшите Божествени Сили, нали се сещаш…
Тъй като не се счита за реплика ще обобщим, че последвалият звук, издаден от селянина, беше нещо средно между измучаване на кит, изхилване на зебра и крясък на скриймо вокалист. Схванахте картинката, нали? Когато се съвзе от ужаса, той попита:
- И… и такъв ли има?!
- Еми да, бе – Тор си бръкна в носа и избърса божествения си сопол по масата – Ти какво си мислиш, че боговете си тичат свободно по небето и кой когато му скимне хвърля по някоя светкавица?
- Не знам…
- Има си строги регламенти, простотии… Ако искаш да направиш някое наводнение за кеф, трябва да попълниш сто формуляра преди това… Обикновено ми писва още в началото и просто решавам да пречукам някой великан с чука си… Имаше едно време, когато заемах почетно място в този съвет, а сега са ме изхвърлили, заради недосаттъчно вярващи. Ще помоля да ми отстъпят няколко като заем, а после ще им върна нещо в замяна.
- Толкова ли лесно става? – горкият скандинавец беше слисан.
- Разбира се. Сега ще отида и ще помоля за свиждане… Но и теб ще те взема, не се притеснявай!
Този път вече нямаше какво друго да направи. Старецът припадна от изумление, строполявайки се на земята.
- Събуди се, бе! – той усети как някой му крещи в лицето и по него хвърчат плюнки. Отвори очи.
- Ох, добре си, слава на Мен!
- Май припаднах…
- Тъпанар такъв, няма да правиш повече това! Ти си последният вярващ, ако те изгубим и теб – изчезваме всички скандинавски богове!
- А, извинявай…
- Точно затова те взимам с мен! Трябва да гледам нищо да не ти се случи, докато си тук. Ще те пазя от опасности! – Тор заразмахва заплашително юмрук към опасностите, като неволно удари една кана, която пък падна на главата на Хел и той пак изпадна в безсъзнание.