Забравени богове част 3

3. Ако е почнало да ви писва ще търпите ;p Малко остава! Или поне така ми се струва…

Когато за пореден път се свести се оказа, че не е вкъщи. Установи го по простата причина, че наоколо имаше облаци и разни странни създания припкаха сред тях. Хел си потърка очите, почеса се по главата, отвори уста, издаде нечленоразделен звук, затвори я, притвори очи, после рязко се изправи и се огледа, пак се почеса, въздъхна и се реши да зададе неизбежния въпрос:
- Къде съм по дяволите?!
Не знаеше дали да очаква отговор, но изневиделица край него се оказа Тор, все така мършав и прегърбен, но ухилен безпричинно.
- Е не ти ли казах вече! Тука е заседалището на СВБС! Ей сега ще се довлекат и останалите богове…
- Сигурно сънувам! Ти вероятно си в резултат на дихидратация и имам и видения… Може би съм изял някаква отровна гъба и в момента съм изпаднал в някакъв транс… – Хел отчаяно премисляше всички възможни варианти.
- Спокойно, нищо от сорта не е! Ти си в божествения свят и сега ще се видиш с всички визши сили!
- О, Боже мой!
- Аз ли? – край него изприпка някакъв бик.
- Не, Апис, проклета кранта такава! – Тор изведнъж се вбеси и яростно застана пред бика, ръкомахайки – Чиба, махай се от него, грозна кривокрака египетска кобила! Той е мой вярващ!
- Притрябвал ми е въшливия ти вярващ! – животното измуча заядливо и се отдалечи. Тор й показа единия от пръстите на костеливата си ръка, след което се обърна обратно към норвежеца.
- Не трябва да се поддаваш на провокации! Тука всеки ще се опита да те привлече към своята вяра!
- Ъъъм… Тор?
- Да?
- Това, летящо спагети чудовище ли е, което виждам? – някъде над тях се рееше някакво гротескно създание, което просто си мърдаше пипалцата и не правеше нищо. Очите му, представляващи апетитно изглеждащи кюфтенца, гледаха бездушно.
- Да, и аз не мога да повярвам, че са го допуснали до съвета. Има някакви си мизерни 800 000 привърженици и се прави на интересен. Вече всеки измислен боклук може да се набута тука, стига да има нужния брой последователи. Аз може и да имам само един, но той е най-добрият! – богът тресна Хел по гърба гордо, който пък се преви на две и заскимтя от болка.
- Тор, ти ли си това?! – някаква прегърбена старица се приближи към тях.
- А ти ще да си? – с погнуса се обърна към нея запитаният.
- Не се ли сещаш?! Афродита, елинската богиня на любовта, бяхме гаджета към 1 век след Христа…
- Ааааа, даааа, сещааам се – Тор се смути – Вече не си така секси.
- Еми по-малко вярващи, не мога да си позволя предишните гърди – тя явно забеляза намусването му.
- Да, малко са ти увиснали… При това едната повече от другата…
- Е, и ти не си първо цвете с тея бръчки по лицето и хлътналите кървясали очи…
- Да, ама все още мога да бия на канадска борба! – Тор отново изгуби самообладанието си – А ти сигурно вече се преименувала на богинята на ревматизма!
- Тъпанар! – тя изпищя и му заби шамар, след което избяга.
- Жени! – Тор изпръхтя недоволно – Не стига, че одъртяват, ами и проклети стават…
- Няма ли да се връщаме вече – Хел жално изхленчи.
- Глупости! Та ние едва сега започваме!
Гледката, която изведнъж се разкри пред треперещия еретик беше неописуема. Хиляди божества се появиха сред нищото, трансформираха се от безплътни същества в ясно очертани зверове, хора, полу-животни, предмети, чудовища и други чудесии. Те всичките седяха в нещо като трибуна, един над друг, наредени в кръг и се стремяха да изглеждат възможно най-представително, всеки изпъчил гърди или каквото притежават на тяхно място.
- ТИШИНА!
Някакъв боботещ глас прекъсна шумотевицата, която се беше разразила с пристигането на боговете.
- Това е Господ, на християните – подшушна Тор на последователя си – Прави се на интересен и не заема никаква форма, а е само с негърски всемогъщ глас.
- НА ДНЕШНАТА ДИСКУСИЯ ЩЕ ОБСЪДИМ ПРОБЛЕМА С НАМАЛЯВАНЕТО НА ВЯРВАЩИТЕ ПО СВЕТА. СЪЩО ТАКА БРОЯ НА ЗЕМЕТРЕСЕНИЯТА В ЯПОНИЯ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ МЕСЕЦИ ТРЯБВА ДА СЕ УВЕЛИЧИ, ЧЕ ВЗЕХА ДА СТАВАТ ТВЪРДЕ МНОГО ТЕЯ РОБОТИ. А СЪЩО ТАКА ЩЕ ПОМОЛЯ АЛЛАХ ДА ВЪЗДЪРЖА МАЛКО МЮСЮЛМАНИТЕ СИ.
- АЛЛАХ УАКБАР!
- ДА, АЛЛАХ, РАЗБРАХМЕ, ЧЕ СИ ВЕЛИК. СЕГА ЗАМЪЛЧИ. И ПОСЛЕДНАТА НИ ТОЧКА Е… „ТОР ИСКА ОЩЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НАЗАЕМ”??
Бурен смях избухна в гигантската зала, от всякъде странни звуци се издаваха.
- АМА ТОЯ ОЩЕ ЛИ Е ЖИВ БЕ?! – Господ очевидно се забавляваше, заеквайки от смях – ДА НЕ НИ РАЗВЪРТИ ЧУКА ОТНОВО! ДАЖЕ МУ БЕШЕ ДАЛ НЯКАКВО ИМЕ!
Това беше последвано от нова вълна неудържим хилеж. Когато най-накрая всички притихнаха, Тор се изправи и без да обръща особено внимание на соченето и подигравките достолепно и кратко каза:
- Знам как да върна вярата у всеки човек на света и ние всички да станем по-могъщи от всякога.
Настъпи тишина и всички впериха погледи и кюфтета в скандинавския бог на гръмотевиците.