Забравени Богове Част Последна

Додерзахте и ето го НАЙ-НАКРАЯ края. Единственото вярата на феновете ми ме поддържаше през тези дълги нощи на… абе стига съм ви губил времето, почвайте да четете. Дано ви хареса, ако не – не коментирайте ;D

5.
- Проблем? Тая дума не я знам какво значи – Тор се изсмя.
- Е, СЕГА ЩЕ НАУЧИШ – ОЗНАЧАВА, ЧЕ СИ ПРЕЦАКАН. НА ШОУТО МУ ПАДА РЕЙТИНГА.
- Какви ги говориш бе?! По-як съм отвсякога. Вчера някакви момичета ме замериха с прашките си даже!
- ТОВА БЕШЕ ХЕРА – ОБЗАЛОЖИХМЕ СЕ В СЪВЕТА, ЧЕ С ТЯХ ЩЕ СЕ ИЗБЪРШЕШ ПОД МИШНИЦИТЕ… НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ, ЧЕ НАИСТИНА ГО НАПРАВИ!
- Какво да направя, бях потен – изпелтечи Тор почервенял.
– ЗАРАДИ ТЕБ ТРЯБВАШЕ ДА ДАМ ДВЕ ОТ ДЕСЕТТЕ МОИ ЗАПОВЕДИ НА ВИШНУ… НО ТОВА НЕ Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ – ВАЖНОТО Е, ЧЕ В МОМЕНТА ЕДНО ДРУГО ШОУ СЪБИРА ПОВЕЧЕ ЗРИТЕЛИ ОТ ТВОЕТО. МОЖЕ БИ СИ ЧУВАЛ ЗА „ЧАСЪТ НА ДАЛАЙ ЛАМА”.
- К’ви лами бе, това не беше ли предаване за животни?
- НЕ, ПРИМИТИВЕН СКАНДИНАВЕЦО, A ВОДАЧЪТ НА ТИБЕТ И Е СТРАШНО ПОПУЛЯРЕН СЪС ВОИТЕ „МЪДРИ МИСЛИ”…
- Не може да е по-популярен от мен! Откъде разбра, мамка ти?!
- СЛУЧАЙНО СЪМ ВСЕМОГЪЩИЯ И ВСЕЗНАЕЩ ГОСПОД. ПЪК И СЕ РЕГНАХ В НЯКОЛКО ФОРУМА И ПРОВЕРИХ, ДОРИ И ГУГЪЛ ГО ПОТВЪРДИ. НАВСЯКЪДЕ МОДАТА СЕ МЕНИ, ХОРАТА ГО ОБОЖАВАТ, ЗАЩОТО СЕ ВЗИМА НАСЕРИОЗНО. ВЕЧЕ ТЕ МИСЛЯТ ЗА ЛИГАВ ПРОСТАК И СА ИЗГУБИЛИ ИНТЕРЕС КЪМ ПРЕДАВАНЕТО ТИ И ТЕБ…ОТНОВО. ЯВНО ПРОСТО СЕ ПРОВАЛИХМЕ. СЕГА ТОЧНО САМО МАЛКИТЕ МАЗНИ НАВЛИЗАЩИ В ПУБЕРТЕТА ДЕЧУРЛИГА ТИ СЕ РАДВАТ. ДОКРАЯ НА ДЕНЯ И ТЕ НЯМА ДА СА ТИ ОСТАНАЛИ.
- Не можем да го допуснем това! Бързо, Господ пусни му един валяк на главата!
-. НЕ МОГА. ПРОБЛЕМЪТ ПРИ ДАЛАЙ ЛАМА Е, ЧЕ ВИНАГИ ГО ЗАМЕСТВА НЯКОЙ ДРУГ, ЗАРАДИ ВЯРАТА В ПРЕРАЖДАНЕТО. КАТО ХЛЕБАРКА Е – ТЪКМО СИ Я УБИЛА И СЕ ПОЯВЯВА ДРУГА. ПЪК И ДОРИ И ДА ГО НАПРАВЯ, ПАК НЯМА ДА СПРА ПРОЦЕСА – ЗНАЕХ СИ, ЧЕ ТЕЛЕВИЗИЯТА Е ТВЪРДЕ НЕПОСТОЯННО НЕЩО И ВСИЧКО НЕПРЕКЪСНАТО СЕ МЕНИ.
- Не може така да свърши! Трябва да се бием. Отивам да си взема чука! Ще я пречукам на място тая зебра, или каквото е там, не ме интересува дали ще вдигна рейтинга!
- ТОР, БЕЗСМИСЛЕНО Е. ДОКАТО СИ СТИГНАЛ, ЩЕ СА ТИ ИЗЧЕЗНАЛИ СИЛИТЕ.
- Притрябвали са ми съветите ти, тъпанарски глас!
- ТИ СИ ТЪПАНАР! ТИ!
- Само заеми някаква форма и ще ти строша главата!
- МАЙНАТА ТИ! НИКОГА НЕ СЪМ ТЕ ХАРЕСВАЛ!
Гласът утихна и се изгуби в пространството. Хората продължиха своите действия, всеки си вършеше работата, незабелязал какво се бе случило. Хел все така гледаше с жален поглед и се чудеше какво да каже. Привидното спокойствие беше нарушавано единствено от тежкото дишане на водещия. Дори и в момента усещаше как отслабва с всяка секунда и мощта го напуска. На все повече хора им омръзваше от него и те изоставяха вярата си. Той изблъска няколко човека, кротко стоящи край него ядно и се втурна към чука си, който висеше на земята. Хвана го със сбръчканите си ръце и откри, че не може да го вдигне. Изруга звучно и тичешком се върна при последователя си.
- Хел, по дяволите, вярвай повече в мен! В момента всеки забравя за мен, трябва ми повече вяра! – и наистина след секунди богът бе добил старата си форма отпреди два месеца на пенсионер.
- Какво става? – норвежецът объркано оглеждаше внезапната промяна.
- Изгубих силите си! Вярвай в мен веднага! Ще се наложи да убием Далай Лама, който ми краде вярващите! Идвай с мен! Имам нов план как да си ги върнем! И този път няма да е по такъв жалък начин! Ще има кръв, много кръв и разбити глави! Няма да се проваля втори път!
Хел направи нерешителна крачка след него, запъна се и повече не се помръдна.
- Не!
- Какво?! – Тор се обърна гневен към него.
- Повече… повече няма да те слушам! – заеквайки се опитваше ад си вдъхне малко увереност – Омръзна ми… – пое си въздух – ти да ме командваш!
- Казах ти, ела с мен…
- А аз казах не! Аз те създадох, няма ти да ме контролираш. Обратното би трябвало да бъде. Боговете трябва да помагат на хората, а не да гледат само себе си и броя на вярващите си! От днес преставам да вярвам в теб! – той изпъчи гърди горд от себе си.
- Какви ги говориш?! Хел, аз ще умра без теб, безполезен боклук такъв – Тор побеснял се запъти към селянина.
- Не забравяй, че… че ако ми стане нещо изчезваш! Зависиш от мен! Няма повече ти да нареждаш! Оттук нататък аз поемам нещата! И казвам, че вече ще вярвам… че не си с брада!
- Какво?! Какво против брадата ми… – още преди да е довършил изречението си, богът неусетно се промени и се оказа гладко обръснат.
- Също така няма да ходиш с ръждиви доспехи, а ще бъдеш елегантно облечен! – изискан смокинг се появи в същия миг на тялото на божеството.
- И най-важното! Вече няма да си войнствен! Ще си хрисим и ще носиш само добро на земята! И няма да пиеш толкова! Само лош пример даваш на младите!
- Хел, не ми го причинявай! Помисли си какво съм направил за теб!
- Да, прав си трябва да направя равносметка – нищо! Единствено мъки и беди, ненужни неща! Веднъж не си ме попитал какви са моите желания. Единственото, което някога те е интересувало си бил самия ти – а трябва да работиш за хората, да допринасяш за мира и разбирателството. А ти не говориш за друго освен бой, пиене и пиене по време на бой. От днес това се променя! – за да потвърди думите си тресна с крак по земята.
- Кретен, ще ме убиеш!
- Светът вече няма нужда от теб!
Преобразяването стана на секундата. Сякаш някаква невидима вълна премина през Тор и той стреснато замръзна в очакване. Жестоката му физиономия бе заменена с усмихнато добродушно лице.
- Какво прекрасно студио! Много съм щастлив от живота! – веселите очи на бога на гръмотевиците го потвърждаваха. Той се огледа възхитен.
Хел се усмихна доволно и го потупа по рамото.
- Радвам се. А сега да се върнем вкъщи. Имам нужда да от почивка…
И двамата приятели излезнаха от студиото необезпокоявани.

След два месеца на всички им омръзна от Далай Лама и той извърши самоубийство, използвайки единствено показалеца си. Отговорът от страна на телевизията обаче не се забави – „Всички обичат летящото спагети чудовище” скоро бе хитът на сезона. А някъде в далечната забутана в ректума на Вселената Северна Норвегия един селянин се радваше на градинката си.

Край