Интервюто

Това произведение е написано с простата цел да се докаже на Ицо, когото най-вероятно никой тук не помни и не му се кефи, че не мисля само за секс. =)

Интервюто

Дик О’Майти Коксвил седна на креслото спокойно и огледа вероятната си бъдеща работодателка без притеснение. Тя насвой ред пък преглеждаше документите, описващи неговата биография.
- Таа, господин Коксвил, защо решихте, че желаета да работите в тази компания?
- Ами искаше ми се малко промяна. Живота ми бе станал твърде еднообразен – действително известният порно актьор беше решил да прекрати звездната си кариера, тъй като му се искаше да вкуси и от истинския живот. Винаги си бе мечтал да работи в офис – на няколко пъти се беше сблъсквал с тази среда и му харесваше подредеността.
- Да видим вашата биография… Тука пише, че сте работили като водопроводчик, коминочистач, учител, пожарникар, полицай, чистач, носач на пица, спасител на плажа, астронавт, детектив под прикритие… Астронавт?!
- Да, липсваха хора за тази работа и все някой трябваше да я свърши.
- И Вие имате нужната квалификация?!
- Ами да, даже останаха много доволни от работата. Пратил съм ги на Марс, ако схващате за какво говоря.
- Аха. Доообре – макар и да не изглеждаше много достоверно кандидатът беше толкова красив, че беше наполовина приет според шефката – Да погледнем и препоръките Ви…
- О, те са хубави, уверявам Ви – доволно се потупа Дик над бедрата.
- „Взимайте го копелето, че ще ви пукам гумите, кучки”. Какво е значението на това?
- Хаха, е това е моят колега Лонг МакПенис. Направил е опит да бъде забавен!
- Да, виждам. Следващото е от ваша колежка, според която „взаимодействието с него е истинско удоволствие, особено когато е в екип с още двама чернокожи”.
- Много мило от нейна страна!
- Кажете сега, господин Дисквил…
- Коксвил.
- …Коксвил, умеете ли да работите с Microsoft Excel? Виждате ли, в това ще се състои основната част от работата.
- Всъщност съм по-добър с Gigantohard Excel, ако схващате какво имам в предвид – той се разсмя и й намигна похотливо.
- Не, не схващам.
- О. Еми няма значение. Все някак ще се справя.
- Понякога единствено ще си служите с калкулатор за простите неща.
- С калкулатор? Ще… ще изисква малко повече пот, но сигурно ще е забавно.
- Работили ли сте преди в офис?
- Да, налагало се е. Останах с приятно впечатление от обстановката. Доста е спретнато и бързо се чисти после мястото.
- С кои машини можете да работите?
- Еми работил съм върху копирната машина, принтера, понякога и на компютъра, но най-вече, разбира се, на бюро.
- И с колко човека бяхте в офис?
- С един-двама най-често. Веднъж даже бяхме петима, но беше малко пренаселено за мен.
- Сега ще се наложи да работите с осем човек в офиса.
- Цели осем?! Бая изморително ще е.
- Просто Ви трябват добри взаимоотношения и ще си вършите работата без проблем.
- Тука съм съгласен.
- И по колко часа е било работното Ви време?
- Ами обикновено по един.
Тя го изгледа шокирано.
- Е, разбира се и до два-три съм успявал. Но повече не.
- Сега ще бъдете на пълен работен ден. По девет часа на ден.
- По цели девет?! Вие какво очаквате от мен, да съм на хапчета?!
- Успокойте се! Ще се приспособите. Просто ще Ви трябва малко време.
- А почивки ще има ли?
- Да, един час почивка по обяд.
- Само толкова?! А как се очаква от мен да презаредя?!
- Ами ние смятаме, че това време е достатъчно.
- Явно досега не сте работили с нормални хора – той я изгледа подозрително.
- Всъщност са си съвсем наред. Елате, ако искате ще Ви запозная с тях – тя излезна от стаята, поведе го по коридора и влезна в някаква врата в дъното му.
- Но тук има само една жена!
- Да, е и?
- Как можем да се сработваме осем мъже с нея? Няма място за всички! Никой не ми каза, че ще бъде хардкор работа!
- Господин Коксвил, надявам се не проявявате сексизъм?
- Аз? Не. Как иначе щях да си върша работата. Тревожа се за момичето просто.
- Ами то си е добре. Върши отлична работа.
- Ааами хубаво. Но дали тя има опит?
- Ами да, тука е вече от десет години…
- И идва всеки ден?!
- Да, почти никога не си взима отпуски.
- Брей. А си мислех, че аз съм професионалист… Е? Назначен ли съм?
- Даааа – тя проточи замислено сричката, но един поглед на мускулестите му ръце й бе достатъчен да добие малко повече увереност – Още от днеска!
- О, радвам се! Готов съм от сега – той без смущение почна да си съблича дрехите. Едва когато всичко бе свалено, работодателката успя стреснато да промълви:
- Какво по дяволите правите?!
- Как какво? Готвя се за работа! Ако искате мога да си взема и астронавтския костюм…
Минути по-късно Дик О’Майти Коксвил се оказа на улицата гол и без работа. Неговата представа за офисите, добита от досегашните му хитове „Колежки след работа 3”, „Почукай преди да влезнеш” и „Натоканият шеф 2”, се оказа, че леко се разминава с реалността.