5 секунди.

1, 2, 5 секунди. Толкова е необходимо за да срещнеш и изживееш истинската любов. 10, ако си късметлия. Един метър е минималното разстояние, на което можеш да се приближиш до истинската любов. Необходими са ми пет секунди за да те заобичам, за да видя бъдещето ни заедно, да те целувам, да правя любов с теб, да създадем деца заедно. За 5 секунди ще ти предложа брак, ти ще приемеш със сълзи от радост на лицето, ще поканиш всичките си приятели и роднини на сватбата. Ще прекараме незабравимо на нашият меден месец, ще се караме и ще се сдобряваме. Ще бъдем влюбени, ще ни завиждат, ще се обичаме. Преживяваме всичко това за секундите, през които се разминаваме на улицата. Двама непълно непознати, чиито погледи се засичат, и за този кратък момент времето не съществува, часовникът замръзва, планетите спират да се движат, вселената не се разширавя или свива. И любовта ни е истинска, красива, чиста и съвършенна. Защото не те познавам, не въждам недостатъците ти, ти не виждаш моите. Не ме караш да излизам с приятелките ти, които са ми странни и лигави, не те задължавам да гледаш мачове с мен. Единственото, което виждаме един в друг е този скрит пламък в очите ни, който жадува да разбере какво означава думата любов. Тази искрица, която така умело пазим в тайна от околните, а изпитваме желание да крещим с все сила на улицата колко много любов има в сърцата ни, изгаряща да бъде пусната на свобода. Да лети, да бяга, да се радва. След като тези пет секунди от реалността изминат ти изчезваш. Вече не те виждам, не се и обръщам за да те погледна отново. Нито пък ти мен. Може би ще мисля за теб още няколко минуто, дори час. До утре ще съм те забравил. Ти си споменът за нещо, продължило години и поместено в няколко секунди. Нещо истинско, донесено от въображаемият свят на щастието в нашето всекидневие, чрез подсъзнанието ни. И ние дори не осъзнаваме какво се е случило. Жадуваме за любов, а сме я имали цял живот. През тези 5 секунди.
Обичаме се толкова много, а така ни липсва любов..

еххххххххххххххххххххххххх