Разговори в Бар.

- Джери, ти вярваш ли, че всеки човек представлява половината на едно цяло и някъде там сред тълпата от хора се крие един специален за теб човек, който чака да го откриеш?
- Не знам и не ми се говори за това. Всичко е една каша.
- Да разбирам ли, че не си съгласен?
- Разбирай каквото искаш, Сам. Познаваш ме от десетина минути и вече искаш от мен отговори за това как е устроен света по дяволите. Пий си бирата и не мисли за глупости.
- Добре, просто ми се строри, че си човек с много опит зад гърба и се надявах да получа накакъв ценен съвет или просветление, като по филмите, нали знаеш? Двама непознати се срещат в бар и преоткриват себе си след един откровен и непринуден разговор.
- Твърде много филми гледаш, Сам. Кажи ми какво точно те притеснява?
- Да, така е. Но нали знаеш как в киното и книгите почти винаги главният герой среща един специален човек, минава през купища препятствия, опитват се да му попречат отвсякъде да стигне до него, но накрая, въпреки всичко той успява и се събира със своята „половинка“. Е, питам се, Джери. Става ли така наистина? Един ли е човекът за теб на тази огромна Земя, и защо толкова често се случва да си убеден до мозъка на костите, че точно онзи с който си бил за последно е единственият за теб, този който сърцето ти иска, а нещата не се получават и се разделяте? Знаеш ли, понякога си мисля, че Бог има една огромна система с имената на всички нас и срещу имената ни е поставено това на нашата сродна душа. Но виж, тази система не е перфектна и понякога прави грешки. Случва се едно име да е свързано не с един, а с двама или повече души. Тогава всичко се скапва, човече. И ако към теб, Джери, са свързани две жени, и едната от тях те открие, тя неимоверно ще се влюби в теб, но тук системата наистина се срива. Съвсем възможно е ти да не успееш да изпиташ същото към тази личност. Да, има вероятност да сте заедно за определено време, но вътре в себе си ти знаеш, че нещо липсва, дори всичко между вас да изглежда прекрасно. Там някъде из милионите имена в системата, твоето е свързано по-силно с нечие друго име и никой и нищо не може да поправи тази грешка.
- Когато бях на твоите години и аз си пълнех главата с такива мисли и идеи за живота. Не толкова цветно представени като твоите, но същността бе подобна. Ще ти дам един съвет. Не мисли толкова философски над живота. Истината според мен е съвсем друга и нещата са много по-прости. Тази система на Бог, този небесен фейсбук за който говориш, това са глупости, Сами. Никой освен теб не решава коя е твоята сродна душа, защото такава няма. Хората се влюбват, обичат се, разделят се и ако са умни, продължават напред. Човек трябва да знае какво иска. Хората сме еднакви и точно това е прекрасното на живота ни. Можеш да обичаш всеки, но ако наистина искаш да намериш един специален, с когото да бъдеш „завинаги“ – като по филмите, ти просто трябва да знаеш какво искаш. Ако търсиш мил, грижовен и добър човек, тогава просто не си губи времето с хора, които не са такива. Дълбоко в нас, всеки е способен да бъде такъв, но не малко от хората отказват да са и заключват доброто в себе си някъде надълбоко. Но това пак е добре за теб. Такива хора ясно ти показват към какво не трябва да се стремиш. За съжаление обаче, се забелязва тенденцията все повече и повече хора да заключват добрината в себе си и за това когато съдбата те сблъска с човек, който не се бой да покаже себе си, ние се влюбваме и ни се струва, че той е единственият. С две думи, ние сами си връзваме ръцете. И мисля, че когато успееш да погледнеш по този начин на живота, ще страдаш по-малко и ще намираш щастието всеки ден. С усмивка.
Какво има, изглеждаш ми по-унил от преди малко?
- Всичко което каза сега.. е така, съгласен съм, и звучи логично, но..
- Но какво?
- Има моменти, когато ние просто се отказваме да приемем истината и избираме страданието. Изплакваме очите си по някой, за когото знаем, не изпитва същата силна любов, която извира от сърцата ни и е насочена само и единствено за него. Ставаме глухи и слепи за света и отказваме да позволим на мозъците ни да мислят рационално. Търсим вината в себе си и всякаш края на Света е пред входната ни врата. В такива моменти, сякаш само времето лекува, а ни се струва, че стрелката на часовника е завинаги спряла. Самият аз съм бил много пъти в това състояние. Наскоро разбрах какво е да си от другата страна. Усетих какво е да се чувстваш така всякаш отнемаш всичко на човекът до себе си, като му съобщаваш, че ти повече не може да си до него. Разбрах колко е трудно е да си черният вестоносец, който сваля усмивката от лицето на едно красиво създание, знаейки, че колкото и да боли, това е правилното решение. Нещо като „coup de grâce“, когато единственият начин да запазиш живота на ранен в битка войн, е да отрежеш крака му.
- Не си бий главата в стената за неща, над които нямаш контрол. Ако си бил искрен към някого и си направил каквото смяташ, че трябва да бъде сторено, постъпил си правилно. Разбира се, че ще боли. Всяка рана боли. Душевната най-много, но хората могат да се спрявят с всичко. За едни начина е да намерят утеха в дъното на чаша с уиски, за други сълзите са най-добрия лек, за трети – нещо различно. Какъвто и да е начинът за теб, направи го. Не скривай емоцийте си. Плачи, ако ти се плаче. Крещи, ако изпитваш нужда да го направиш. Отдели колкото време ти трябва, но когато излезнеш от дупката, бъде себе си. Бъди отново човек. Бъди добър. Обичай, смей се, продължавай да търсиш и даваш любов. Защото всяка рана и спомен от миналото.. Знаеш, изглежда доста мъглива и безболезнена, ако си намерил отново онова, което всички търсим.