Бълхичката се шмугна през вратичката,и забрави си торбичката.Но уви се върна и съдбата гръб и обърна..Защото вляво имаше отрова,точно за нея готова.Обърна се по гръб бълхичката,изпусна си торбичката.Запуши и се носаИ загуби връзка със света.И така заради една торбичка, светът лиши се от бълхичка.
Подскачаше си Русокоска из гората, обикаляше в кръг, скачаше, тичаше, въобще всичко беше прекрасно, от пеперудките във въздуха, до дивите свине препускащи из храсталаците. Както си вървеше обаче, срещна един принц, нали знаете в приказките те все бродят из гората, най-често изгубени.
- Кхъм!
Принца продължи да се оглежда заблудено.
- Кхъъм! Оо, какво виждат очите ми нима вие сте принц?
- Мхм.. – беше реакцията на принца, той беше зает да се чуди как очите и виждат нещо,като е кривогледа.
- И накъде отивате?
- Да занеса на баба си кифлички и и баничка с масло..
- Оо, наистина?? А баничката със сирене ли е, или с спанак? Защото аз не обичам със спанак..
- Нямам баничка.
- Е как така? Ахах да не сте я изяли. хаха
- Не, измислих си я.
- Аааааа, оо, сега разбрах….хахахахахахахахахахаха..ахахахаха.хаха!
- Знам, че съм забавен, но малко прекаляваш, не мислиш ли?
- Оо, колко сте сладък, недейте да скромничите!
- Хубаво, айде, аз ще тръгвам.
- Оо, при баба ви ли, пратете и много поздрави!!
- Ама аз…да непременно. – „omg” рече си принца и продължи по пътечката бавно и спокойно, но уви не за дълго..
- Оо, принце извинявайте, ама нещо си изпуснах от кошничката, да сте го виждали?
- Откъде мога да знам виждам ли го, като не знам какво е??!
- Хахахахахахахахахаха, оооох, хахааа! Ама и аз съм една..!
- Айде аз тръгвам..
- Ах, да аз го намерих, то си е било при мене през цялото време J J
- Аха, добре чао.
- Опа, извинявайте без да искам паднах върху вас, брей какви мускули! Ахахах ма много сте забавни!!
“Аз нищо не съм казал, тая нормална ли е? Не мога да разбера защо все на мене се падат откачените? Защо не е Спящата Красавица например, поне ще мълчи??” Този ред на мисли бе прекъснат от пронизващото..
- Принце..!!
- Абе ти не разбра ли, че ще нося банички на баба ми и закъснявам?!
- Ама вие баба ли имате? Както и да е..та..
- Ама остави ме моля ти се..
- Да ей сега..
- Абе до нот дистърб!!
- Аа да естествено!! И тя се отдалечи away, away докато не стана невидима..
Tой се събуди.. Огледа се наоколо, всичко беше така, както беше и вчера, и предния ден. Мебелите бяха непокътнати, всичко беше същото.. изми си очите както правеше всяка сутрин, и след това колелото се завъртя. Въртеше се и въртеше,а пред очите му изникваха едни и същи сцени, в ума му препускаха едни и същи мисли, имаше чувството, че се намира в един омагьосан кръг, от който колкото и да искаше не можеше да избяга. Какъв беше смисълът на всичко това?! Защо трябваше въобще да се събужда, като така или иначе дните се повтаряха, бяха еднакви, като в кошмар. Нищо нямаше смисъл, нито значение. Безразличието го беше обзело до такава степен, че чак му беше безразлично, че го е обзело… Да се стегне, да направи нещо различно тогава..но какво? Та той беше само един хамстер..
Гъсениците стават пеперуди..така знаем всички, с такова убеждение живееше и една гъсеница. Тя мразеше живота си, тътреше се бавно, лазеше в краката на другите. Със завист наблюдаваше как калинките прехвърчаха над нея със своите червени крилца украсени с черни точици, оо колко приказни и се виждаха, и не само те ми мухите, пчелите и въобще всички същества, които имаха това което тя не – възможността да летят.
Но въпреки всичко, тя ставаше всеки ден, търсеше храна, и всичко това, защото знаеше, че един ден, един прекрасен ден ще стане пеперуда, красива пеперуда. Щеше да лети над всички, те щяха да и се възхищават, те щяха да я гледат отдолу.. Веднъж дотолкова унесена в блянове и мечти, тя не забеляза как изведнъж се смрачи, притъмня, въпреки че слънцето напичаше. Уви това не бяха облаци, а обувка 41 номер, която съвсем безцеремонно се сгромоляса върху и и я смаза.
малоумен УВОД:
Наскоро минаха два празника- Трифон Зарезан и Св. Валентин, и двата си имат поддръжници. Интересното обаче е, че никой не мрази Трифон Зарезан (с изключение на s7a1n), а много хора мразят Св. Валентин. Дали защото някои са злобни и им харесва да пукат въздушните мехури изпълнени с любов и наивност на другите? Или може би и те са били едни от тези наивници, на които някои е разбил сърцето като един вид е спукал един от онези червени сърцевидни балони, и въздуха е избягал, също както и надеждата щастието и доверието изчезват от разбитото вече сърце..те вече предпочитат да удавят мъката в чаша вино, или по точно в много чаши или направо бутилки, несподелена с любимата половинка, превръщайки празника в Трифон „Заебан”.
Бележки на „автора”:
1. Не знам какво пиша
2. Ако не ви хареса, не ме обвинявайте за загубеното време
Такам, след надявам се не дотам безинтересния и безполезен увод, нека преминем към съществената част, а именно……
s7a1n
mechok
sick1mind
helix1
madmink
1scent1
lyloster