Петък вечер

Тя зяпаше през единствения прозорец на бялата стая в неприветливото здание, цялото в решетки, избягвано от хората, тъй като е смятано за “Дома на лудите”. Чудеше се кога ли най – сетне часовете ще се изнижат. Не знаеше какво да прави, за да мине по – бързо времето. Още съвсем малко и синът й щеше да дойде да я види. Беше й обещал, че ще мине към края на седмицата, може би в четвъртък или петък. Най – вероятно петък. Тя беше облякла най – хубавата си рокля – пъстра с малки цветчета, събиращи се в по – големи, образуващи най – различни форми.