Дъ Пърпъс

Направо да преминаваме към въпроса, без моите изключителни забавни остроумия, които и без това ги мисля по цял ден и отнемат толкова много време.
Какъв е смисълът на живота, има ли такъв, нужна ли ни е цел, която да гоним и въобще трябва ли да се замисляме над подобни безсмислени въпроси?
Според мен не. И тази статия щеше да бъде дотук и аз пак да легна да поспя, ако не бяха непрекъснатите твърдения към моята личност, че съм лентяй и нямам амбиции в живота. Не съм вършел нищо полезно и само съм заемал пространство. Лайк втф? Кой решава какво е смислено и какво не? Нима някой, който прави музика на компютъра си чрез някоя програма за аматьори и се чувства могъщ музикален гений, има повече право да живее от този, който не прави нищо /но офенс ице/? Трябва ли да имаш някаква егоистична амбиция, за да оправдаваш съществуването си? Значи след като аз единственото, което правя е да дишам напърдяния въздух на столицата, не заслужавам да ходя сред бъдещи доктори/политици/певици/рисувачи/тъкачи? Кой може да прецени доколко един човек е достоен да живее и в какво се изразява това? Да върши добро на останалите и да стане следващия Татко Тереза? Или да се осигури с яка работа и да се издигне възможно най-високо в йерархията? Да спомогне за развитието на Системата (която всички толкова задружно я мразим без да имаме ясна причина)? Кажете де! Или може би ако си психически нестабилен, опасно емоционален, дразнещо ревлив, значи не си вЕздЕсъщ (правилния начин за изписване!) представител на човешкото общество и следователно трябва да отстъпиш място на някое шефче, чиято фикс идея за повишение и висока заплата биха го накарали да убие и собствената си майка?
Някои от вас, ако не и всичките трима, ще кажете, че просто се опитвам да се оправдая за това, че съм мързелив. Донякъде сте прави. Но все пак ми се струва, че готовността сред хората да стъпчат останалите, заради някаква си тяхна мечта все повече отмира. Може би хората ги е страх да чертаят бъдещето си заради вероятния неуспех? Може би все повече се осъзнава, че понякога е достатъчно да се пуснеш по течението на живота (често напомнящо отходен канал) и то да те води, вместо да се гърчиш от учене и работа, за да станеш еди-какъв-си-много-печен-бизнесмен-с-гъзарската-лимузина. И то защото избиваш комплекси или твоите родители те натискат много.
Това логиката на едно нетрудолюбиво поколение ли е или крачка към съвършената човешка цивилизация? Възможно ли е да постигнеш каквото и да е било без да се потрудиш? Не (персонално мнение). Трябва да положиш някакво усилие, но не трябва да се претоварваш и да го превръщаш в основна част от теб (освен ако не си адски скучен и неприятен, тогава вече няма проблем). Хората забравят, че работят, за да живеят, а не живеят, за да работят (о Боже твой, аз ли го измислих това?!). Възможно ли е живеенето ден за ден да се окаже пагубно за човечеството и да се окаже, че то не може да функзионира така? Нужно ли е да си поставяш някаква ясна цел още в началото на жизнения си път? Губи ли се по този начин забавлението от живота, когато всяка следваща крачка е предвидена и трудно може нещо да стане импулсивно? Да (персонално мнение). Но вие си правете сами заключенията, защото всеки живее така, както му е най-удачно. Аз единствено задавам въпроси, отговорите вие си дайте сами за себе си. Нямам намерение да преобръщам живота ви наобратно, а само да ви накарам да се замислите (трудно е, знам). Ако не, то поне брутално да убиете пет минути от съществуването си с този безсмислен и лишен от цел текст. (:

Интервюто

Това произведение е написано с простата цел да се докаже на Ицо, когото най-вероятно никой тук не помни и не му се кефи, че не мисля само за секс. =)

Забравени Богове Част Последна

Додерзахте и ето го НАЙ-НАКРАЯ края. Единственото вярата на феновете ми ме поддържаше през тези дълги нощи на… абе стига съм ви губил времето, почвайте да четете. Дано ви хареса, ако не – не коментирайте ;D

Забравени богове част 4

Официалната предпоследна част…. търпейте! Очаквайте неочакван финал и не забравяйте да посетите фен сайта www.zabravenibogovekicksass.com и да си купите някой скъп ненужен продукт, направен в Китай от невръстни деца, свързан с любимата ви сага. Споменах ли, че това не е реклама?

Забравени богове част 3

3. Ако е почнало да ви писва ще търпите ;p Малко остава! Или поне така ми се струва…

Забравени богове част 2

значи това е втора част, който не е прочел първа бързо да бега да я прегледа шото няма да разбере нищичко!

Забравени богове

Като встъпителни думи само да кажа, че това е нещо като повест /или адкси дълъг разказ, не съм сигурен как се вика/ разделен на няколко части, като все още не е довършен, но се надявам, че скоро ще му се види края. Та начи ето ви тука първата част на поредицата „Забравени богове” и само ако ви хареса /и пускате яко коментари / блогът ще има нечовешкото удоволствие да зърне останалите части. Ако не ви хареса свободно си кажете, напсувайте ме спокойно и да си знам да си трая .
Тази творба няма абсолютно никакъв скрит или дълбок смисъл, не се опитвайте да я разгадавате или да праите анализи, просто това са писания с цел предизквикване на смех. Тва е.

Тежко си е

Тя изпъшка с отчаян стон. Пот се стичаше по челото й и тя изруга звучно. Знаеше, че това е естествена част от човешкия живот, но защо трябваше да бъде толкова болезнено? Мъжът й отвън чакаше нетърпеливо, обикаляше в кръг и не можеше да се спре за миг.
Усещаше, че главичката вече се подава и трябваше още малко да се напъне. Не можеше да повярва, че някои хора го намираха за такова чудо това… За нея беше просто едно мъчение. Помоли се на Бог и след това последва нов напън. Искаше й се семейството й да е до нея в този тежък момент, трябваше й цялата им подкрепа и обич… Тя извика през сълзи.
Отпусна се. Беше свършило. Искаше да го види, но нямаше смелост. Какво ли можеше да бъде? Нещо неестествено и отвратително? Тя се погнуси от себе си. Как можеше така да мисли? Осмели се и му хвърли един поглед. Оказа се най-поразителното и красиво нещо, което бе зървала някога. Тя излезна навън при мъжа си, който я погледна любвеобилно и я попита:
- Е? Изсра ли се най-накрая?

Но на нея какво й дремеше – тя беше само интелигентно шимпанзе от планетата на маймуните.

Край

Това чудо по никакъв начин не подиграва или осмива творчеството на колежката кали (helix1)

Спор=Здраве или Спор=Тъпоглавие?

Аре, ще бъда сериозен колкото е възможно повече, защото това е сериозна тема. За мен, естествено.
Аз обичам да споря. Това си е изявление, откъдето и да го гледате. За мен няма нищо по-задоволително от това да споря с някой към един час и накрая да теглим една майна на темата и да я забравим. Подобно на спорта важно е участието, а не победата, макар че не е зле и да затапиш противника си и да му навреш победоносния пръст в лицето.
Да спориш значи да си буден, а да си буден значи че не си заспал(®). Значи, че си с широко отворени очи и можеш да проведеш интелигентен разговор за всякакви теми – от тероризъм и политика, през овощни градини и така до размножителния период на анголските гъсеници. Човешкият мозък се пробужда след дълго лежане пред голямата зла кутия с движещи се картинки(®) и започва да мисли със собствените си сили, макар да му причинява болка и впоследствие физическа треска (някои по-слаби индивиди евентуално умират от стреса). Спорещите получават нова информация по проблема, върху който разсъждават, един от друг (макар че рядко им влиза в главите) и развиват способностите си за дебатиране, което ще им потрябва после по спирки, сергии и с проклети деца. И тука идва въпроса – чак толкова добре ли е да се спори?  На спокойният ум не му е нужно да се занимава с такива глупости като това дали е прав или не, на него му е достатъчно да знае. Но пък откъде може да знаеш, че си знаеш (или си прав, малко разнообразие да вкараме, че взех да се повтарям), ако не си го обсъдил надълго и нашироко с някой боклук, чието мнение даже не те интересува, а просто искаш да си изкажеш своето? Може ли истината да бъде достиганта от само себе си или чрез словесни сблъсъци с останалите членове на човешкото общество? Въобще, това не е точно статия, а е просто подтик към един хубав спорец, в който ще се изпише много без никакъв смисъл. Може би неутолимата ми страст да споря произтича от някакъв мой си проблем, защото желанието да си винаги прав не е много нормално (не съм ли прав?). Вероятно желанието ми да съм доминиращия самец в стадото – на интелектуално ниво(®).
Може би е най-добре да изказващ мнението си, а не да спориш – да не се опитваш да промениш другите, а да им споделиш своите възгледи и да изслушаш спокойно техните. Във всеки случай на мен това ми изглежда твърде скучно и тъпо и смятам да продължавам със затапванията. Дано вие поне научихте нещо от изписаното, защото аз просто  събрах много букви на едно място. Или искате да ме оборите?

Един обикновен ден

Обикновеният мъж си седеше в ултра технологичното кресло и си гледаше телевизия. Даваха подбрани обикновени предавания, предназначени за всяка аудитория. Но тъй като чувстваше, че скоро ще настане време за ядене през главата му премина като импулс заповедническата мисъл – „Изгаси се!” и телевизорът угасна. После се зачуди за няколко секунди дали да хапне „Голям Хамбургер с картофки” или „Малък Хамбургер с повече картофки”. Тъй като предишния път си бе взел малкия хамбургер, сега беше очевидно, че е време за голям хамбургер.
„„Голям Хамбургер с картофки” и Кока Кола” – мисълта му представляваше поръчката – всъщност нямаше какво друго да се поръча, но той се ласкаеше от мисълта, че сам трябва да направи този труден избор. Миг по-късно от дясната му страна се появи блаженият хамбургер, а чашката, закачена на главата му се напълни с кола. Той лапна сламката, закрепена за чашката и засмука от течността с наслада. Една механична ръка пък поднесе основното му ястие към устата и след като пусна сламката отхапа от него. Това е то живота! Като си помислеше, че едно време е трябвало да се ходи до някое заведение, за да се храниш му прилошаваше. Горките първобитни… били са толкова нещастни хора… Но той нямаше намерение да се занимава сега с такива незначителни подробности.
Днес беше Сряда, значи ден за фантастични филми. Той прерови виртуалната видеотека с мисълта си, избра си един филм, който беше гледал само три пъти и го поръча. Естествено филмът вървеше с пуканки и скоро след като беше свършил с поглъщането на хамбургера механичната ръка му пъхаше в устата и от солените царевични изделия. Той, разбира се, не знаеше откъде идват пуканките – важното беше, че му ги доставят, когато си поиска и че са много вкусни.
Два часа по-късно филмът беше свършил и той изпита нужда да изхвърли отпадъчните вещества от неговата система. Една тръба услужливо се пъхна в задните му части и изсмука насъбралите се фекалии. Почувства приятно облекчение. Беше настъпило и времето за къпане преди лягане – дрехите му се смъкнаха автоматично и той беше напръскан с почистващ препарат за хора, показал се от тавана. След това беше внимателно избърсан с кърпа, управлявана от компютъра, вграден в креслото му.
Щом и тази работа беше свършена той си помисли, че му се спи и креслото изневиделица се изпъна, механичната ръка му поднесе възглавница към главата, зави го грижовно и му пусна подбрани мелодии за унасяне. Той примлясна доволно и скоро след това захърка. Усещаше отсега, че утрешния ден ще бъде също така прекрасен – беше вечерта на екшъните и щеше да си поръча повече картофки. Бог да благослови лесния живот, който бяха постигнали чрез развитите технологии…