Дъ Пърпъс

Направо да преминаваме към въпроса, без моите изключителни забавни остроумия, които и без това ги мисля по цял ден и отнемат толкова много време.
Какъв е смисълът на живота, има ли такъв, нужна ли ни е цел, която да гоним и въобще трябва ли да се замисляме над подобни безсмислени въпроси?
Според мен не. И тази статия щеше да бъде дотук и аз пак да легна да поспя, ако не бяха непрекъснатите твърдения към моята личност, че съм лентяй и нямам амбиции в живота. Не съм вършел нищо полезно и само съм заемал пространство. Лайк втф? Кой решава какво е смислено и какво не? Нима някой, който прави музика на компютъра си чрез някоя програма за аматьори и се чувства могъщ музикален гений, има повече право да живее от този, който не прави нищо /но офенс ице/? Трябва ли да имаш някаква егоистична амбиция, за да оправдаваш съществуването си? Значи след като аз единственото, което правя е да дишам напърдяния въздух на столицата, не заслужавам да ходя сред бъдещи доктори/политици/певици/рисувачи/тъкачи? Кой може да прецени доколко един човек е достоен да живее и в какво се изразява това? Да върши добро на останалите и да стане следващия Татко Тереза? Или да се осигури с яка работа и да се издигне възможно най-високо в йерархията? Да спомогне за развитието на Системата (която всички толкова задружно я мразим без да имаме ясна причина)? Кажете де! Или може би ако си психически нестабилен, опасно емоционален, дразнещо ревлив, значи не си вЕздЕсъщ (правилния начин за изписване!) представител на човешкото общество и следователно трябва да отстъпиш място на някое шефче, чиято фикс идея за повишение и висока заплата биха го накарали да убие и собствената си майка?
Някои от вас, ако не и всичките трима, ще кажете, че просто се опитвам да се оправдая за това, че съм мързелив. Донякъде сте прави. Но все пак ми се струва, че готовността сред хората да стъпчат останалите, заради някаква си тяхна мечта все повече отмира. Може би хората ги е страх да чертаят бъдещето си заради вероятния неуспех? Може би все повече се осъзнава, че понякога е достатъчно да се пуснеш по течението на живота (често напомнящо отходен канал) и то да те води, вместо да се гърчиш от учене и работа, за да станеш еди-какъв-си-много-печен-бизнесмен-с-гъзарската-лимузина. И то защото избиваш комплекси или твоите родители те натискат много.
Това логиката на едно нетрудолюбиво поколение ли е или крачка към съвършената човешка цивилизация? Възможно ли е да постигнеш каквото и да е било без да се потрудиш? Не (персонално мнение). Трябва да положиш някакво усилие, но не трябва да се претоварваш и да го превръщаш в основна част от теб (освен ако не си адски скучен и неприятен, тогава вече няма проблем). Хората забравят, че работят, за да живеят, а не живеят, за да работят (о Боже твой, аз ли го измислих това?!). Възможно ли е живеенето ден за ден да се окаже пагубно за човечеството и да се окаже, че то не може да функзионира така? Нужно ли е да си поставяш някаква ясна цел още в началото на жизнения си път? Губи ли се по този начин забавлението от живота, когато всяка следваща крачка е предвидена и трудно може нещо да стане импулсивно? Да (персонално мнение). Но вие си правете сами заключенията, защото всеки живее така, както му е най-удачно. Аз единствено задавам въпроси, отговорите вие си дайте сами за себе си. Нямам намерение да преобръщам живота ви наобратно, а само да ви накарам да се замислите (трудно е, знам). Ако не, то поне брутално да убиете пет минути от съществуването си с този безсмислен и лишен от цел текст. (:

Кифленки

Нямам за цел да осмивам никой или по-точно никоя притежателка на тази изискана титла в днешно време.
Кифлата- какво е тя ? Една огромна калорична наслада? Не –сред днещните така наречени тйинейджърки цитирам “това е да се отличаваш от другите,,защото си по –готин”
И такааа наскоро дочух един разговор и ще се постарая да го преразкажа с малки подмятания от моя страна.Седят си две кифленици в едно изискано кафе с поли които вместо да скриват –показват … пушат поредната цигара и то не затова че им се пуши ,а просто защото е поредната мода и коментират своя ползотворен ден.
В днешно време тази мода или по –точно зараза се разпространява като конски вирус и зажалост не и се вижда края.Тези какички,възприемащи се за нещо повече не коментират нищо друго освен на коя са по скъпи ботушките,коя има по големи слънчеви очила и коя е спала с повече момчета илимъже .Наскоро ми беше споделено нещо от 14-годишно дете ,което сеоплакваше от това , че докато го правели в колата на 24-годишния и приятел … нищо не станало. И се питам нормално ли е ? Това е просташко и откачено-да се правиш на по –голям ,за да те забележат или по точно използват. НЕ Е НОРМАЛНО. Не е нормално и да мислиш ,че първият ,с който скочиш в леглото на втората среща е твоята първа любов. Не е нормално да говориш в трамвая по GSMA на “кифло,кифленица или кифлик”(мързи ме да слагам кавички на всяка) или да пускаш чалга,която дъни целия автобус.
100% съм пропуснала някоя тяхна черта ,но вече не мога да измисля.

Аххх
Еххх
Ама и техния живот не е лесен !
И да отбележа не съм Haterka ,просто не мога да възприема този начин на живот.

Спор=Здраве или Спор=Тъпоглавие?

Аре, ще бъда сериозен колкото е възможно повече, защото това е сериозна тема. За мен, естествено.
Аз обичам да споря. Това си е изявление, откъдето и да го гледате. За мен няма нищо по-задоволително от това да споря с някой към един час и накрая да теглим една майна на темата и да я забравим. Подобно на спорта важно е участието, а не победата, макар че не е зле и да затапиш противника си и да му навреш победоносния пръст в лицето.
Да спориш значи да си буден, а да си буден значи че не си заспал(®). Значи, че си с широко отворени очи и можеш да проведеш интелигентен разговор за всякакви теми – от тероризъм и политика, през овощни градини и така до размножителния период на анголските гъсеници. Човешкият мозък се пробужда след дълго лежане пред голямата зла кутия с движещи се картинки(®) и започва да мисли със собствените си сили, макар да му причинява болка и впоследствие физическа треска (някои по-слаби индивиди евентуално умират от стреса). Спорещите получават нова информация по проблема, върху който разсъждават, един от друг (макар че рядко им влиза в главите) и развиват способностите си за дебатиране, което ще им потрябва после по спирки, сергии и с проклети деца. И тука идва въпроса – чак толкова добре ли е да се спори?  На спокойният ум не му е нужно да се занимава с такива глупости като това дали е прав или не, на него му е достатъчно да знае. Но пък откъде може да знаеш, че си знаеш (или си прав, малко разнообразие да вкараме, че взех да се повтарям), ако не си го обсъдил надълго и нашироко с някой боклук, чието мнение даже не те интересува, а просто искаш да си изкажеш своето? Може ли истината да бъде достиганта от само себе си или чрез словесни сблъсъци с останалите членове на човешкото общество? Въобще, това не е точно статия, а е просто подтик към един хубав спорец, в който ще се изпише много без никакъв смисъл. Може би неутолимата ми страст да споря произтича от някакъв мой си проблем, защото желанието да си винаги прав не е много нормално (не съм ли прав?). Вероятно желанието ми да съм доминиращия самец в стадото – на интелектуално ниво(®).
Може би е най-добре да изказващ мнението си, а не да спориш – да не се опитваш да промениш другите, а да им споделиш своите възгледи и да изслушаш спокойно техните. Във всеки случай на мен това ми изглежда твърде скучно и тъпо и смятам да продължавам със затапванията. Дано вие поне научихте нещо от изписаното, защото аз просто  събрах много букви на едно място. Или искате да ме оборите?

Не се взимайте насериозно или „Нешоуто на Нед”

Сигурно вече сте се досетили по някакви неведоми пътища, че ще говоря за „Нешоуто на Нед” – някои от вас може и да са го чували, другите са заспали бастуни (ааа всъщност не трябваше да ви нарушавам личната свобода, затова ще се задоволя с „неосведемени”). За „неосведомените” – това е наскоро тръгналото предаване по Gtv (това не е реклама, но не бих отказал да ми платят за нея), в което водещията е… изненада! – Нед, който се прочу с олигофрениите си в BigBrotherЕднйо (поне така съм чувал де…не че съм го гледал…добре де признавам… не ми се смеейте много). Това е и единственото стойностно нещо по убиеца на мозъци, или както още е познат – телевiзорът. „Защо” ще питате вие. А може би и „Тоя не се ли умори да ръси глупости”. Каквото и да сте се зачудили ще ви кажа, каквото съм си наумил да си кажа, пък дори и то да не ви е интересно – Нещоуто на Нед рлзззз, омгггг, <33333… Добре, де малко по-професионално казано – Това нешоу е оу май джийзъс.

Мързелът

Тръгнах да пиша статия за мързела, ама ме… guess what - домързя… хахa